Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера пред свинете, за да не го стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ви разкъсат" (Мат. 7:6).
Автор: nobelman Категория: Лични дневници
Прочетен: 58423 Постинги: 10 Коментари: 33
Постинги в блога от Май, 2007 г.

     ... не крия, че имам малък частен бизнес и сам се грижа за прехраната си и за тази на още няколко семейства. От години се изправям пред какви ли не трудности и проблеми, но от началото на тази година, аз както и много мои колеги, се сблъскахме със следния ГОЯЛМ проблем : нямаме работници, нямаме и това си е ...просто няма кой да работи в нашите фирми, а частните фирми (като се има в предвид, че държавни такива не останаха) са основата на нашата мила, родна икономика :-)))
     Всички колеги от най-различни браншове се оплакват, че работниците им не стигат, а тези които имат са много проблемни ... От "зората" на бизнес опита си знам азбучната истина, че успешна фирма може да има само там, където има добри служители и съвестни и трудолюбиви работници...но такива се намират/набират измежду множество, а като няма избор ?
     
     Вървя тия дни по улиците (а по Бургаските улици е пълно с кафенета,  ресторанти,  пицарии, пъбове, заведения за бързо хранене и др. подобни) и зяпам по рекламите и табелите и какво виждам ? На всяка витрина на заведение чинно стои прилежно (или грубо и неграмотно) написана табела : "НАБИРАМЕ СЕРВИТЬОРКИ - ПОСТОЯННО" или "ТЪРСИМ ПЕРСОНАЛ"... на пръв поглед - нищо ново, то по заведенията персонала, така или иначе се състои предимно от:  малолетни, непълнолетни, току-що пристигнали "новодомци" в "големия" град или с трайната нагласа да работят временно лица... :-))) Лятото започва, всички с "опит" повече от 3 дни, се втурват през глава я към Несебър и Слънчев бряг, я към Созопол, Дюни или Приморско...Там, дето се вика, ден година храни...за едно лято (според легендите) се вадят пари като за една народна кола (разбирай Голфче или Астричка или така лелеяната Корса - около `88 - до `92 набор)... Дали всички успяват да изкарат толкова е друг въпрос, дали ще продължат на следващото лято пак с това си занимание - също, а колко от тези ще се върнат "на топло" през зимата при предишните си работодатели - също е неясно... След лятото, за съжаление, винаги идва зимата и курортите затварят врати, а "гурбетчиите" омърлушено поемат към дома... Е, някой от тях продължават да работят, но повечето просто вегетират до следващия сезон...факт. 
     Тъпо е, че не само при т.нар. заведения най-големите проблеми са с набирането на постоянен и читав персонал...Тъпото е, че същият въпрос стои и пред транспортните фирми (да, дори и да се подсмихвате, не си мислете, че стачката на шофьорите на ДЪРЖАВНИ автобуси е панацея за всички превозвачи), останалите, като такива, се "облизват" като лисици пред витрината на "Hapy Bar & Gril" и не успяват да се справят с липсата на шофьори (които апропо, получават доста повече от 2000 лв и пак не достигат, крадат гориво, напускат когато си искат и пр.), ама нейсе...ще си каже човек, какво толкова - в производствения сектор не е така - да, ама - не. Така е, твърдя го от личен опит - и там няма работници и там текучеството е голямо...
      Ами какво пък - нали има бюра по труда, т.е. за "безработните" и за проблемите на работодателите се грижат с всичката си безмерна сила неуморно и безспир тълпи от държавни чиновници, които в несвяст регистрират безработните, търсят им работа, пращат ги при работодателите, консултират ги и т.н. Майтапи-и и-и, голям смях !
      Вчера посетих (по нужда, така да се каже) не едно, а всичките ЧЕТИРИ бюра по труда в моя мил град. В последното (от обиколката) такъв смях падна, когато попитах за свободни работници, че помислих, че съм объркал бюрата и съм попаднал в бюрото по регистрация на нуждаещи се от настаняване в Психодиспансера ! Една "наборка" с видимо доста чиновнически опит ме съжали (вероятно като ми видя втрещената физиономия), взе ме под ръка и като ме заведе до едно диванче-далеч от кикота на колежките си, взе да ми обяснява за проблемите на тяхната служба....Абе, вика ми, каква безработица има в България ? Няма такава - приемаме хора, регистрираме ги, пишем отчети, но на практика - имаме да речем 1000 безработни и точно 1000 позиции от работодатели търсещи работници ...безработица няма - поне в нашия град, а за другите - не знам (а и не те интересува, добавих си наум аз)...А Вие, ме поощрява тя, опитайте на свободния пазар - обяви в медиите и т.н. Усмивка на съжаление, изпращане до вратата ... То това, последното го прпопускам покрай ушите си, защото какво да й обяснявам, че не е открила топлата вода и обявата ми от година и половина НИКОГА не е преставала да бъде във всички активни медии...(ако вместо нея, си правех реклама на фирмата, средствата щяха поне да се възвръщат...).
   ... отново вървя сам със себе си (какъв хубав израз имат англичаните за това :-)) по улиците и си мисля, че трябва да заминавам за ... Албания, да, да - точно за Албания !!! Скоро един колега ми каза, че там имало много нуждаещи се от работа и работели хората без да се маят (да не говорим, че зер и по-евтино му излизало). Отиваш, ми вика с буса, наемаш си хора и си решаваш проблемите....Друг пък от Гърция (ЗАБЕЛЕЖЕТЕ) си "внася" корейци", ами така е - всеки се спасява както може и както знае.... А за прословутото българско трудолюбие - нищо няма да кажа. Не защото ми е отрицателно мнението (все пак във фирмата ми работят ужасно много почтенни и читави хора), а защото под общия знаменател, българското трудолюбие е МИТ... Преди две години един турски бизнесмен ми предсказа това...каза ми : "Ще имате много кахъри с работниците, повярвай, ние сме минали по този път." Откъде накъде, го попитах аз, при нас няма да има проблеми - ние сме работен народ и работната ръка при нас не е проблем, бях много наивен".  "Вижте по кафенетата - пълно е с хора, няма къде да седнеш от безработни...Това, каза той, е показателно и е много тъжно" ...оказа се прав...а ние ? К`во правим ? Работата чака, трябва да върви родната икономика, че на гърба на нашето поколение са всичките дългове, тяхното плащане, данъците и пр....политиците - за тях не ми се говори, просто никой сериозен предприемач и т.нар. човек от средния бизнес, не им обръща внимание, защото бизнесът е ...РАБОТА, работа и работа, която някой все пак трябва да свърши....
    
       PS. Някой казват, че сега берем плодовете на прословутата майчина фраза от `70 - `80-те : "...учи мама, за да не работиш !", други казват, че сегашното поколение (младото подрастващо такова) освен да стои с часове пред компютрите, нищо друго не може да прави - не съм много съгласен, защото имам приятел с няколко РС клуба, който постоянно се оплаква (!!!) че няма хора за работа ... Не е истина...

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3135 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 17.05.2007 14:08
не го пиша, за да се чете от критици, активисти на "Атака" или защитници на ромите, така че, ако някой смята да се възмущава - негова си работа....
.... ето какво видях .... тия дни се забеляза, че пролетта пак ще ни отмине и отново ще отстъпи място на лятото - директно, без предупреждения - от ботуши и якета - направо на къс ръкав и шорти....и какво от това ? И къде е връзката между метеорологията и нашествието на ромите в НАП-а ? И аз този въпрос си задавам трети ден и днес (като за понеделник) седнах и здраво се замислих : защо напоследък в НАП-а има много (да не кажа САМО) роми ? Какво правят тези хора там ? Айде, некой пускаха до скоро декларации за т.нар. изравняване на доходите, та да си вземат от държавата по още някой лев, а тези що дирят в данъчното ? И докато размишлявах, в офиса ми нахълта направо от улицата една мазна, дебела, с раздрипана плетена жилетка (въпреки жегите), и с оня специфичен аромат на ....мокро куче жена на видимо средна възраст (каквото и да означава това), с възтъмен цвят на кожата и от вратата ме подхвана : "Започвам, вика ми, голям бизнес, няма вече да продавам веро и сапун, започвам да продавам хранителни стоки..." Докато се опитвах да й обясня, че изобщо и по принцип е объркала офиса, вратата и най-вероятно улицата, тя ми изреди целият си "бизнес -план" и свърши с въпроса : "Коя банка дава парите за бизнеса ?" Тъй се втрещих, че автоматично прескочих три дни обяснения и указания (каквито съм давал на приятели и начинаещи), че направо я попитах, а ти фирма имаш ли, зер, банката ще пита от колко време работиш, какви обороти имаш, колко души "храни" фирмата ти...., а тя - "Нямам, бе, нали това ти казвам - аз сега от адвоката идвам - той ще ми направи фирма, за да взема кредит ! " А-а-а, рекох си наум, ето защо било пълно с нейни събратя в НАП-а, регистрират си фирми, и "усвояват" кредити...и някак започнах да свързвам промяната на времето ... с промяната на времето....климата и той климат и се променя, а хората защо да не се променят, а ? Че какво им е на нашите роми, така да се каже "ъпгрейдват" се, та нали сме вече в Евросъюза и не е нужно да ходят чак до Испания или до Гърция за прехраната си, могат и тука съвсем качествено да лъжат, мамят и имитират всякаква дейност на онеправдани, бедни и социално слаби и крайно нуждаещи се....
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3113 Коментари: 6 Гласове: 0

ЧЕТИВО за работохолици !
Да не се чете от : добре облечени бизнесмени, безработни, рентиери и хора, които по принцип си имат работа, но не си дават много много зор...

...така и не свикнах с тази чужда, купешка дума "СТРЕС". Как ли не опитвах да си я преведа, да я нагодя някак към своето мислене и помнене - не става, въргалях я из езика си, оглеждах я от всички страни - нищо не ми хваща окото, няма ръбове, няма нищо познато, родно, да му се невиди...наложи се така да я запомня - просто СТРЕС.
...мина време, (през което четях по списание "Космос" и "БТА Паралели", че в напредналите капиталистически страни хората страдали от т.нар. нова болест на века СТРЕС) онова там, дойде и при нас (или ние отидохме при него ?) и ....о, ужас ...един ден всички започнаха да говорят за СТРЕС-а ! 
А -а-а, ама това ли е стреса, бе хора, дето ти се впива в мозъка, кара главата ти да се свива и стяга, пречернява ти пред очите, потят ти се дланите, чудиш се как по-бързо да работиш (или да си свършиш работата), а началника над главата ти те навиква (или вече ти дава трета задача от сутринта, а ти още се потиш над първата), значи това било....
И не само това ? Ами да - не е ли същото онова чувство, дето те кара да ти се свлича кръвта надолу в краката, когато някой много близък, много нагло те използва и ти аха да му го кажеш и....някак си не можеш да си отвориш устата, не защото те е страх, напротив, защото просто докато намериш подходящите думи, той вече толкова те е залял с наглост, че не виждаш смисъл от говоренето, а и да станеш и да си тръгнеш не можеш - неудобно е някак....Седиш, мълчиш, пушиш....чакаш да се разсее ... НАПРЕЖЕНИЕ-то ..... Сетих се - ей това трябва да е нашенската дума .... да-а, ама много по -откровена и истинска е... много-по ясно говори за чувствата... а, и още нещо...просто има такива хора - таланти в създаването на напрежение .... дори в пълен покой да се намират - пак успяват да го създадат...

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2013 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 11.05.2007 15:29
....научих за блоговете ....отдавна...не обърнах особено внимание, то в наши дни новите думи, понятия и новости толкова бързо навлизат, вкусват се, употребяват се и стават стари, че не реших за нужно да уточнявам (за себе си) що е това...

Мина време (не че разбрах точно що е това блог), но решавам да опитам...сега

Привет (от тази висока трибуна) на всички, които отдавна са разбрали какво е блога, как да блогят и ... изобщо са вещи в блогистиката :-)))

Моля, не убивайте вестоносеца, прощавайте на неопитните и новаците :-)))
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3270 Коментари: 8 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: nobelman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 58423
Постинги: 10
Коментари: 33
Гласове: 303
Архив
Календар
«  Май, 2007  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031